Обща теория на пазарното стопанство (Общая теория рыночной экономики)

Професионална гимназия по електротехника гр. Варнa

Реферат по Икономика На тема: Обща теория на пазарното стопанство

Предмета Икономика

Икономиката изучава как хората произвеждат и разменят, за да получат стоките и услугите от които имат нужда. Това е обществена наука която описва и анализира как обществото прави избор измежду ограничените ресурси, за да задоволи неограничените си желания.

Производството на продукти и услуги, които задоволяват наще потребности, зависи от много хора, които ние не познаваме. Като един огромен екип, тези хора се занимават с конкретни задачи и заедно постигат онова, което нито един отделен човек неможе да разбере или постигне сам.

Методи в икономиката Независимо от своята организация всяка икономическа система трябва да отговаря на три основни въпроса:

1.Какво да се произвежда?

2.Как да се произвежда?

3.За кого да се произвежда?

Търсенето и предлагането са основни елементи на пазарния механизъм, на практика действа «невидимата ръка на пазра» и получаваш отговор фондаменталните икономически въпроси какво, как и за кого да се произвежда. Взаимодействието на търсенето и предлагането определя система на цените в икономиката, която играе ролята на сигнална система и от, която зависи разпределението и използването на икономическите ресурси.

Икономически концепции

Решаването на основните икономиески проблеми от пазарно ориентиранните стопанства е съпъствано от изграждането на научни концепции, т. е. на определени системи от схващания за поведението на стопанските субекти в условията наоскъдност.

Ще разгледаме три от тези концепции, а именно: концепцията за производствените възможности на обществото, концепцията за алтернативните разходи и концепцията за сравнителните предимства.

1. Концепция за производствените възможности на обществото.

Под производствени възможности на икономиката се разбират различните комбинации от стоки и услуги, които националното стопанство е в състояние да произведе, при условие, че: а) количеството на ресурсите е ограничено; б) наличните ресурси са използувани напълно; в) технологичното равнище на производството е дадено.

2. Концепция за алтернативните разходи.

Чрез концепцията за производствените възможности икономикса дава представа само за възможните комбинации от стоки и услуги, които икономиката може да произведе при определени условия и между които обществото трябва да направи своя избор. В условията на оскъдност това е неизбежно. Коя от тези комбинации би донесла най-голяма изгода, обаче, решава не концепцията, а самото общество.

3. Концепция за сравнителните предимства.

Чрез тази концепция икономикса показва, че отделни държави, райони, отрасли или фирми могат да спечелят, ако се специализират в дейности, в които имат по-добри резултати от тези в алтернативните дейности, които те могат да вършат. Предимствата, които те могат да реализират, са абсолютни и относителни.

Модели и организиране на общо стопанство Стопанството е тази част от човешката дейност, която се занимава с производството, разпределението и потреблението на материални блага. Разпределението на благата в едно общество става по различни принципи. Единият от тях е всеки му по равно. При него обаче липсва лична заинтересованост в производствения процес. По-удачен принцип е според личния принос в производството. Той обаче не гарантира социална справедливост. Съществува и принципа всекиму според потребностите. Нито една държава не използва само един от посочените принципи. В зависимост от политическия строй, приоритет се отдава само на един от тях, а останалите играят спомагателна роля.

Пазар и пазарни механизми Пазар — това е съвкупност от правила, чрез които купувачите и продавачите влизат във връзка за размяна на стоки и услуги. Функционирането на пазара се изразява чрез взаимодействие между основните пазарни сили — търсенето и предлагането, а в резултат на това взаимодействие се определя механизма за образуване на цените. Пазарът е размяна организирана по законите на стоковото производство и обръщението, той включва купувачите и продавачите които са подчинени на предлагането и търсенето. Пазарът изпълнява две важни функции: 1. Посредническа — икономическите блага се разпределят между търсещите и предлагащите; 2. Оценяването — изяснява се пазарната цена на предлаганите икономически блага.

Пазарният механизъм е обусловен и взаимнозависим от вътрешните закономерности на пазарната система, той е организирана съвкупност от потребностите, интересите и целите на участниците в пазарния процес. Пазарния механизъм се основава на действието на пазарните сили.

Пазарният механизъм е определена логическа и практическа последователност в действията на пазарните субекти и операциите по осигуряване на пазара с неговите компоненти.

Пазар и пазарни фактори Валутен пазар е глобално понятие или определение за несъмнено най-големия по размер и ликвидност пазар. Това е финансовия пазар на международните валути. Най-общо това е процеса на обмяна на валутите една срещу друга, въпреки че формите и инструментите на обмяна, котиране и време са толкова разнообразни, че на практика е невъзможно един човек да има абсолютни познания и да е актуален във всеки един аспект на този пазар. Участниците на валутния пазар са различни финансови институции — централни и международни банки, местни банки, международни компании, брокерски къщи, фондови и инвестиционни организации и т.н. Известен е под името FOREX пазар (от англ. Foreign Exchange — обмяна валута).

В специализираната литература понятието «международен пазар» се използва за «обозначаване на връзки и отношения между стопански субекти (търговски, посреднически и индустриални фирми, банки, застрахователни компании) и държавни, респективно международни органи, упълномощени да координират и контролират по специфичен начин спазването на установения от участващите субекти регламент». Възникналите в тази връзка отношения са свързани с размяната на ефекти, респективно на стоки по определени правила, но са съобразени също така и с действащите пазарни фактори.

Размяната От възникването на парите и свързаните с тях стоково-парични отношения, под размяна на стоки и стойности се разбира реализирането на съответния продукт на пазара срещу определена сума пари. Срещу стоката си производителят получава оценка на нейната потребителска стойност изразена в парични единици. Съвсем обаче не са случаите поради една или друга причина, производителят е готов да замени своята стока срещу друга такава с равна или друга потребителна стойност. Сега в момента на 30% от международната търговия се извършва на база някакви обмени операции — бартер, компенсационни сделки и други такива. Формите на размяна на стоки и стойности са безбройни.

Пари и техните функции Парите са специфична стока, която има способността да измерва стойността на всички други стоки, да урежда възникналите парични задължения в качеството си на всеобщ еквивалент и да съхранява стойност в рамките на определени периоди от време. Като продукт на стоковата размяна, общественото разделение на труда и еволюцията на формите на стойността, парите са двигател на съвременната пазарна икономика и мярка за увеличаване на общественото благосъстояние.

Функциите на парите отразяват възможностите и особеностите за използване на парите, а също и ролята на парите в икономиката. Основните функции на парите са следните: 1) средство за размяна; 2) средство за смятане или стандарт на стойността; 3) средство за натрупване и за спестяване или средство за съхранение на стойността; 4) средство за отложени плащания или платежно средство; 5) световни пари.

Механизъм на пазарното развитие Пазарът е безспорно постижение на човешката цивилизация. Неговият принос е неоспорим. Стремежът към по-добра изгода (максимизиране на печалбата) в рамките на пазарната система кара производителите да не консервират техниката, а да я развиват в съответствие с най-новите достижения на научно-техническата мисъл.

Пазарът създава условия за високоефективно производство. Всеобщата конкуренция е предпоставка за това, да преуспява този, който най-бързо и най-добре се приспособява към промените на потребителското търсене и най-ефикасно внедрява новостите на научно-техническия прогрес и с това снижава разходите на труд.

Модели на икономиката В икономиката брутният вътрешен продукт (БВП) е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в даден географски район. Това е един от начините за измерване на националния приход и продукция. Често брутният вътрешен продукт се използва като показател за стандарта на живота на определена нация. Брутният вътрешен продукт е крайната стойност на всички стоки и услуги, произведени в границите на определена географска територия за известен времеви период. Най-често периодът е годишен и ако не е споменат, се има предвид годишен. Това означава, че БВП на България е годишният БВП на България. Трябва да се прави разлика между БВП и брутен национален продукт, в който влизат и приходите от инвестиции в чужбина.

Данъчна система Необходимост от събирането на данъци.

Данъкът е невъзвръщаемо и безвъзмездно (без пряка насрещна облага) плащане, наложено едностранно и по общ ред от държавата, който в едно с другите приходи се разпределя за посрещане на обществените потребности. Той се налага на определени групи обекти или лица (недвижими имоти, моторни превозни средства, доход и др.) и при липса на доброволно плащане се събира принудително от имуществото на данъчно задължените лица.

Принципи на данъчното облагане Двата най-важни принципа на данъчното облагане са:

принцип на изгодата, който се обосновава на изгодата от събирането на данъци;

принцип на платежоспособността, според който хората с по-високи доходи плащат по-големи данъци.

Данъчната система използва паралелно и двата принципа.

Видове данъци Според начина на облагане данъците се делят на преки и косвени. Преките данъци се начисляват и се приспадат директно от доходите на данъкоплатците и се събират непосредствено от физическите лица и фирмите, а косвените се събират от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите.

Към преките данъци спадат данък върху печалбата, данък общ доход и плосък данък, а към косвените — всички мита, акцизи, също и данък добавена стойност.

Парично кредитна политика Целите на икономическата политика представляват крайната цел на кредитно-паричната политика. Най-сложният проблем на паричо-кредитната политика е какво трябва да контролира централната банка — паричното предлагане или лихвения процент с оглед постигане на целите на икономическата политика. Този проблем възниква, поради обстоятелството че е трудно да се стабилизират и двата елемента на кредитно-паричната политика едновременно.

Нека приемем, че централната банка си е поставила за задача да стабилизира лихвения процент с цел да премахне дестабилизиращото му влияние при непрекъснатите му колебания върху инвестиционните разходи и посредством мултипликатора на доходите и върху икономиката като цяло. Да допуснем, че ВНП се увеличава, в резултат на което се увеличава търсенето на пари за опосредстване на сделки и следователно общото търсене на пари. При тези условия равновесният лихвен процент се покачва. С цел стабилизиране на лихвения процент, т. е. снижаването му до първоначалното равнище, е необходимо централната банка да увеличи предлагането на пари. Това обаче може да предизвика инфлационен бум със съответните негативни последици, което трябва да се има пред вид.

Международна търговия Международната търговия e съвкупността от международни търговски отношения (двустранни и многостранни) между страните в света, насочени към размяна на стоки, услуги и други материални и нематериални ценности — патенти, лицензи и пр. Когато се имат предвид такива отношения между всички държави, то тогава се говори за световна търговия. Според критерия на обхват на държавите (географски, политически, езиков или друг) се използват съответни понятия — континентална, зонална, регионална търговия и др.

На практика международната търговия включва няколко групи отношения:

двустранните търговски отношения — съвкупността от външно-търговските отношения на всички страни в света;

междугруповите търговски отношения — между отделните формирования като ЕС, търговски, митнически и други групировки;

многостранните търговски отношения — както на световно ниво, така и на отраслово и браншово ниво (според вида на обхватите стоки и услуги).

Обикновено под «международна търговия» се подразбират предимно преките междуфирмени търговски отношения, докато останалите са предмет на разглеждане на международните икономически отношения.

От гледна точка на статистиката съвкупността от обемите на външната търговия на всички страни дава обема на световната търговия.

Търговски бариери В икономическата теория «свободна търговска зона» е място, където две или повече страни членки са премахнали тарифите и квотите, с което се осигурява свободно купуване и продажба на стоки между тях. Разширяването на една свободна търговска зона до митнически съюз означава, че всички членове на зоната прилагат единни тарифи и общи квоти за внос и износ от и към страните извън тази зона.

Някои бариери са резултат на установени практики, като необходимостта за производителите на автомобили да доставят превозни средства с десен волан за Великобритания и Ирландия и с ляв волан за останалата част от ЕС. Други бариери са налице поради протекционистки причини: правителствата получават натиск от заинтересовани индустриални групи или професионални съюзи да не премахват бариерите поради страх, че отварянето на пазара за конкуренцията ще бъде неблагоприятно за тях.

Европейски съюз Европейският съюз (съкратено Евросъюз, ЕС) е уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави. Създаден с Договора за Европейския съюз (ДЕС, широко известен като Договора от Маастрихт), подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 година, в сила от 1 ноември 1993 година. В член 1 от Договора Съюзът е определен като основаващ се на Европейските общности, допълнени от други форми на сътрудничество между членуващите страни.

Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца — от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО), която Договорът за Европейския съюз преименува в Европейска общност (ЕО).

Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други. Единната европейска парична единица евро (използвана в момента от 15 от 27-те страни членки) е в обращение от 2002 година.